ГЛАВА 5 - Водата взема и дава живот

ГЛАВА 5

Водата взема и дава живот

Денят бе спокоен, лъчите на слънцето се пързаляха по сребърната повърхност на езерото, а вятъра не разрошваше вълните му. Дивна стоеше върху гладкото му чело и закачливо хранеше рибките, а те летяха феерично около нея, като малки сребърни феи.

Есен стъпваше тихо. Стремеше се да не наруши тази идилия. Хармония от цвят и тишина, това почувства малкото и сърчице и момичето кротко седна на брега до езерото. Отпусна се сред тревата и остана неподвижно загледана в стройната осанка на Дивна. Ръцете и се движихя някак в синхрон, тялото и грациозно се олюляваше. Това бе вълшебен танц. Танц на една езерна пазителка с езерото, сякаш си говореха. Сякаш се разбираха, сякаш бяха едно цяло и всеки допълваше другия. Това ново усещане за пълнота връхлетя Есен и тя поиска да го докосне. Протегна нежната си ръка и леко докосна кротките води на езерото.

Езерната пазителка отвори рязко очи. Тя почувства трепета на водата.

-Закъсня! Очаквах те призори!

Есен повдигна очудено вежди.

-Нима?!? - каза тихо тя – как бихте могли да знаете, че ще дойда?

-Аз съм Дивна, пазителката на езерото. Аз чувам водата. Аз получавам вести с дъжда и росата. Аз пращам послания по бързеите на реката. Аз правя снега и после го претворявам в живителната сила на земята. Аз владея моретата и океаните, аз зная всички тайни на водата. А ти си тук, за да ги научиш от мен.Защото водата е безмерна сила, която Избраната трябва да се научи да владее. Не закъснявай повече! Точноста е изключително важна.

Дивна, плесна с ръка и бистра вълна я поде и извади на брега. Когато бялата и рокля докосна с малките зелени тревички, те сякаш се възраждаха и ставаха свежи и млади. -Пърият урок който ще научиш днес се казва „ДОВЕРИЕ“. Обърнах внимание, когато преминаваше теста, че ти вярваше във водата, тъй както вярваше в сърцето си. Но, загуби доверието и се довери на сетивата си и за това потъна до колене. Вярвай във водата защото водата е живот, вярвай в нея защото тя е част от теб, тъй както е част от мен и е част о всеки друг. Защото водата е във всичко и от всички нас – Дивна протегна ръцете си към водата, събра дланите си, заплете пръстите един о друг и бавно ги задърпа към тялото си. Голям воден балон се отдели от езерото и се разля над Есен.Дрехите на момемичето мигновенно се смениха. Сини прилепнали панталони стегнаха бедрата и, а бледо жълта искряща блуза пристягаше гърдите и - Така е по- добре. Вплети си косата в плитка, и я скрий под тази шапка. За днес дова ще са новите ти одежди.Така ще те предпазим от измокряне. Сега ме последвай – заповеднически каза Дивна. Гласът и беше равен а тона строг и Есен не посмя да се възпротеви.

...............следва продължение .................

СЪСТЕЗАНИЕ

(*басня)
Заекът потрепна из шубрака,
тропно нервно с двата крака,
"Кой е като мен в
този слънчев и усмихат ден.
Аз съм най - бърз и най - умел
даже може да се каже,че съм смел.
Да надбягам всеки мога,
да остана мирен май съвсем немога.
Цялата гора за миг аз мога да претичам
и работата моя винаги добре опичам.
Кой може с мойта бързина,
да претича цялата гора?"
Из под лист от страта липа
се подадоха две мънички рогца.
„Заьо спри се ей!
Да се гордеешт тъй недей,
че просто ей така,
може аз пък да те победя.”
Зареди му охлювчето малко,
и на Заьо чак му стана жалко.
изсмя се гръмогласно,
и му каза властно, властно:
„Охльо мой, приятел стар,
На гората стара, санитар.
Че си бавен е известно туй навред,
Как ще ме надбягаш и ще минеш по – напред?”
Охльова поклати малките ригца,
Къщичката своя на гърба си разлюла:
„Заьо който много бърза бавно стига
Нека видим, кой кого настига
И кой пред кой кога пристига.”
Двамата застанаха на старта,
Даже на мартшрута начертаха карта.
Ще се сътезават от бука до китната ела
Дето е на края на старата гора.
Бухълът избуха за сигнал,
литна Заьо прекипял.
Охлю, се услуша и запя,
песента на старата липа.
В миг при него долетя,
малка, работлива и забързана пчела.
Охльо мило се премоли,
до китната ела да стигне я помоли.
И пчелата плясна с крилца,
бързичко се завъртя и за миг далеко отлетя.
Рой пчели над охлювчето долетяха,
и на слънцето крилцата им блестяха,
в медоносна кошничка приятеля пребраха.

Ето ей така! Пръв Охлюва достигна китната ела.

Извод: Който много бърза, бавно стига! Не бива да се хвалиме, че много можем, защото винаги има какво ново да нучим.
Приятелството е най – ценият дар. Приятел в нужда се познава.