(*басня)
Заекът потрепна из шубрака,
тропно нервно с двата крака,
"Кой е като мен в
този слънчев и усмихат ден.
Аз съм най - бърз и най - умел
даже може да се каже,че съм смел.
Да надбягам всеки мога,
да остана мирен май съвсем немога.
Цялата гора за миг аз мога да претичам
и работата моя винаги добре опичам.
Кой може с мойта бързина,
да претича цялата гора?"
Из под лист от страта липа
се подадоха две мънички рогца.
„Заьо спри се ей!
Да се гордеешт тъй недей,
че просто ей така,
може аз пък да те победя.”
Зареди му охлювчето малко,
и на Заьо чак му стана жалко.
изсмя се гръмогласно,
и му каза властно, властно:
„Охльо мой, приятел стар,
На гората стара, санитар.
Че си бавен е известно туй навред,
Как ще ме надбягаш и ще минеш по – напред?”
Охльова поклати малките ригца,
Къщичката своя на гърба си разлюла:
„Заьо който много бърза бавно стига
Нека видим, кой кого настига
И кой пред кой кога пристига.”
Двамата застанаха на старта,
Даже на мартшрута начертаха карта.
Ще се сътезават от бука до китната ела
Дето е на края на старата гора.
Бухълът избуха за сигнал,
литна Заьо прекипял.
Охлю, се услуша и запя,
песента на старата липа.
В миг при него долетя,
малка, работлива и забързана пчела.
Охльо мило се премоли,
до китната ела да стигне я помоли.
И пчелата плясна с крилца,
бързичко се завъртя и за миг далеко отлетя.
Рой пчели над охлювчето долетяха,
и на слънцето крилцата им блестяха,
в медоносна кошничка приятеля пребраха.
Ето ей така! Пръв Охлюва достигна китната ела.
Извод: Който много бърза, бавно стига! Не бива да се хвалиме, че много можем, защото винаги има какво ново да нучим.
Приятелството е най – ценият дар. Приятел в нужда се познава.
Заекът потрепна из шубрака,
тропно нервно с двата крака,
"Кой е като мен в
този слънчев и усмихат ден.
Аз съм най - бърз и най - умел
даже може да се каже,че съм смел.
Да надбягам всеки мога,
да остана мирен май съвсем немога.
Цялата гора за миг аз мога да претичам
и работата моя винаги добре опичам.
Кой може с мойта бързина,
да претича цялата гора?"
Из под лист от страта липа
се подадоха две мънички рогца.
„Заьо спри се ей!
Да се гордеешт тъй недей,
че просто ей така,
може аз пък да те победя.”
Зареди му охлювчето малко,
и на Заьо чак му стана жалко.
изсмя се гръмогласно,
и му каза властно, властно:
„Охльо мой, приятел стар,
На гората стара, санитар.
Че си бавен е известно туй навред,
Как ще ме надбягаш и ще минеш по – напред?”
Охльова поклати малките ригца,
Къщичката своя на гърба си разлюла:
„Заьо който много бърза бавно стига
Нека видим, кой кого настига
И кой пред кой кога пристига.”
Двамата застанаха на старта,
Даже на мартшрута начертаха карта.
Ще се сътезават от бука до китната ела
Дето е на края на старата гора.
Бухълът избуха за сигнал,
литна Заьо прекипял.
Охлю, се услуша и запя,
песента на старата липа.
В миг при него долетя,
малка, работлива и забързана пчела.
Охльо мило се премоли,
до китната ела да стигне я помоли.
И пчелата плясна с крилца,
бързичко се завъртя и за миг далеко отлетя.
Рой пчели над охлювчето долетяха,
и на слънцето крилцата им блестяха,
в медоносна кошничка приятеля пребраха.
Ето ей така! Пръв Охлюва достигна китната ела.
Извод: Който много бърза, бавно стига! Не бива да се хвалиме, че много можем, защото винаги има какво ново да нучим.
Приятелството е най – ценият дар. Приятел в нужда се познава.
