12 юни 2012 г.

РАЗКАЗА НА СТАРАТА САМОДИВА

Това лято в Източната част на България, в тайнствената Странджа планина укрила толкоз много вълнуващи истории, чакащи да бъдат разкрити и разказани се крие малко китно селце на име Българи. Там се запознах с една много интересна Българка.Казваше се Мария, ала ме помоли да я наричам баба Мария.
Очите и бяха чисто,избистрено сини,косите и - дълги,разпуснати и побелели. Щом я приближих сърцето ми потрепваше,краката и ръцете ми настръхваха.Сякаш в нея имаше нещо вълшебно, украсено с мистика и магия.
Срещнах я до една чешма. Тя се подпираше на изкривена тояга, въздъхна тежко, наведе се и седна върху стара, изгнила, дървената пейка.Тропна с пръчката подканяйки ме да седна до нея. Помилва`челото ме и каза, че ще ми разкаже една история, която подочула на младини.
Слънцето жарко напичаше отъпканото пътче, а чучурчето на чешмата капеше равно и бавно нарушаваше тишината на деня.Точно тогаз баба Мария започна да реди думите си, който извираха, като бисери от устата и. Вятърът понесе думите и и разклати свежите зелени треви.
Точно тази нощ небето било погълнато от звезди, а майката луна подавала глава иззад облаците, като наблюдавала от високо нашата земя.Цялото село било притихнало, само песента на щурците или писъците на някоя сова се реели в нощта.
Тази идилия била нарушена от Пенкения глас, който се огласявал заспалото село: Ах, какъв мъж и баща си, та хляб дори да не купиш. Виж ги дяцата, примрели са от глад.Върикупи!Докато не им намериш храна да не си си и помислил да се връщаш!“ Рекла и отскл Пенка.
Навън - вече сумрак, а мъжът цял ден бил в гората да сече дърва. Държал се за кръста. Болял го, а гърбицата тежала. Щом стигнал площада, се спрял, нещо много необичайно се случвало. Буен огън хвърлял на високо своите змийски езици, дърветата в него старховито пукали та пукаха, а около него кипяло живо хоро от жени и девойки в бели премени с разпуснати буйни коси, в които сияели сплетени няколко засмени, млади маргаритки.Те пеели странна песен: „Неделя, Събота, Петък,Четвъртък, Сряда, Вторник,Понеделник,Юпии“. Това било толкова необикновено. Защо ли пеели на обратно песента за Седмицата“
Тогава се намесих и прекъснах сладкодумната стара дама :
Бабо Мария, а какви са тези жени, какво правят там в ноща, как така са се появили в селото изведнъж, та нали било тихо?“
Ха така бабиното, та това са Самодиви !“ - сякаш очите и засияха, когато го каза- „Те не предупреждават, когато идват. Те или са тук да помогнат или да накажат“- тя въздъхна, скръсти ръце и продължи да разказва, като думите и бавно и монотонно се сливаха с гласа на планината, сякаш самата планина разказваше.- „Самодивите усуквали стройните си тела в буйно и необуздано самодивско хоро около младия мъж и най-сетне го поели във волния си танц и така вилняли до първа Зорница. Щом първите лъчи докоснали земята, жените изчезнали. Тръгнали си така необяснимо, както необяснимо са се появили. Потънали в нищото.
Мъжът вече не чувствал болка и тежест в кръста. Попипал гърба си и забелязал, че гърбицата му е изчезнала. Притичал разстоянието до вкъщи на един дъх и разказал на Пена що за случка му се била случила. Тя останала така изненадана, че дори забравила за снощният спор.
До обяд новината успяла да обиколи цялото село.
Йово- алчен човек, който цял живот мислил само за себе си, дочул клюката от бабите, които били насядали с плетките си на седянка и сладкодумно и охотно разговаряли и одумвали най-новите неща случващи се в селото. Ако някой се нуждаел от нещо, било необходимо само да поседне до тях - „Селският вестник“, знаел всичко. Алчния човек открил мъжа и почти заповеднически го накарал да му разкрие и разкаже всичко нагледно - в колко чеса се е случило, къде точно, как са изглеждали, как да ги познае ... той искал да научи и най-малката подробност.
Мъжът на драго сърце му разказал това което знае.
Още с падането на здрача алчният човек вече чакал на ореченото място. Около полунощ, щом Месечината огряла мегдана в центъра отново за пукал буен огън, а около него самодивите вплели ръце една в друга и отново затанцували волното си самодивско хоро, но тази вечер в косите им се синеели малки срамежливи и благоуханни теменуги.
Той се затичал към тях, а те щом го видели му сграбчили ръката и запяли отново песента за Седмицата“-Неделя, Събота, Петък,Четвъртък, Сряда, Вторник,Понеделник,Юпии“. Но алчният човек си пеел, както той си знае без да спазва техния ритъм и техният ред. И това хоро продължило до ранна зорница. Щом слънцето се подало иззад хълма жените изчезнли, а мъжът усети неописуема болка, попипа гърба си и разбра, че вместо да го излекуват те са му турили още две гърбици отгоре.
Тогава мама се подаде и ми съобщи, че е време да тръгваме.Аз се по натъжих искам да чуя, да зная и да науча, колкото се може повече от нея.

Баба Мария ме поуспокои и ми каза, че ако един ден отново се срещнем, тя ще ми разкаже друга още по вълнуваща история.
Сега вече зная, че някой ден отново ще се върна там, за да открия цялата тайнственост и мистика скрити в потаите на тихата Странджа планина.

Всички текстове в Блога са авторски.
Копирането или разпространяването на текстове е възможно единствени и само след писменно разрешение от автора им.

След получаване на разрешение, публикацията се публикува с подпис и Името на автора и линк към оригинала на творбата.

Ако желаете да ползвате текст моля просто ми пишете, чрез формата за бързи контакти.

При неспазвна на горното се прилага закона за авторското право според действащото законадателство на Р. България.