ГЛАВА 5
Водата взема и дава живот
Денят бе спокоен, лъчите на слънцето се пързаляха по сребърната повърхност на езерото, а вятъра не разрошваше вълните му. Дивна стоеше върху гладкото му чело и закачливо хранеше рибките, а те летяха феерично около нея, като малки сребърни феи.
Есен стъпваше тихо. Стремеше се да не наруши тази идилия. Хармония от цвят и тишина, това почувства малкото и сърчице и момичето кротко седна на брега до езерото. Отпусна се сред тревата и остана неподвижно загледана в стройната осанка на Дивна. Ръцете и се движихя някак в синхрон, тялото и грациозно се олюляваше. Това бе вълшебен танц. Танц на една езерна пазителка с езерото, сякаш си говореха. Сякаш се разбираха, сякаш бяха едно цяло и всеки допълваше другия. Това ново усещане за пълнота връхлетя Есен и тя поиска да го докосне. Протегна нежната си ръка и леко докосна кротките води на езерото.
Езерната пазителка отвори рязко очи. Тя почувства трепета на водата.
-Закъсня! Очаквах те призори!
Есен повдигна очудено вежди.
-Нима?!? - каза тихо тя – как бихте могли да знаете, че ще дойда?
-Аз съм Дивна, пазителката на езерото. Аз чувам водата. Аз получавам вести с дъжда и росата. Аз пращам послания по бързеите на реката. Аз правя снега и после го претворявам в живителната сила на земята. Аз владея моретата и океаните, аз зная всички тайни на водата. А ти си тук, за да ги научиш от мен.Защото водата е безмерна сила, която Избраната трябва да се научи да владее. Не закъснявай повече! Точноста е изключително важна.
Дивна, плесна с ръка и бистра вълна я поде и извади на брега. Когато бялата и рокля докосна с малките зелени тревички, те сякаш се възраждаха и ставаха свежи и млади. -Пърият урок който ще научиш днес се казва „ДОВЕРИЕ“. Обърнах внимание, когато преминаваше теста, че ти вярваше във водата, тъй както вярваше в сърцето си. Но, загуби доверието и се довери на сетивата си и за това потъна до колене. Вярвай във водата защото водата е живот, вярвай в нея защото тя е част от теб, тъй както е част от мен и е част о всеки друг. Защото водата е във всичко и от всички нас – Дивна протегна ръцете си към водата, събра дланите си, заплете пръстите един о друг и бавно ги задърпа към тялото си. Голям воден балон се отдели от езерото и се разля над Есен.Дрехите на момемичето мигновенно се смениха. Сини прилепнали панталони стегнаха бедрата и, а бледо жълта искряща блуза пристягаше гърдите и - Така е по- добре. Вплети си косата в плитка, и я скрий под тази шапка. За днес дова ще са новите ти одежди.Така ще те предпазим от измокряне. Сега ме последвай – заповеднически каза Дивна. Гласът и беше равен а тона строг и Есен не посмя да се възпротеви.
...............следва продължение .................
