Имало едно време едно момиченце. То се казвало Есен, имало си три приятелки – Пролет, Лято и Зима. Те били много близки и всеки ден играели заедно.
Един ден при тях дошли седем дечица, които били все братчета и сестричета и фамилията им била Седмица. Децата започнали да играят с две топки. Едната била сребърна а другата огнена. Подхвърляли топките и всички се стремели да ги хванат. Само Зимата не успяла да ги хване. Разсърдила се, разлютяла се и Земята се покрила с хиляди снежинки. Тръгнала си ядосана:
- Повече не искам да Ви виждам. – през сълзи рекла тя.
Разстроеното момиче тръгнало по една пътека. Пролетта се затичала след нея. Пътищата били трудно проходими, а дърветата целите бели. Тръгнала по снега, от където и да минавала снегът се топял, а на негово място се появявали милиарди благоуханни цветя.
Лятото се огледало. Не видяло двете си приятелки, стреснало се, тръгнало да ги търси. Под ръка държало огнената топка. Всичко се затопляло. Житата започнали да зреят. По ябълковите дървета се усмихвали десетки румени плодчета. Останалата Есен надула един кавал. Песента била тъжна и много самотна. Сто хиляди листа пожълтели, а над сто хиляди почервенели. Тревата повехнала, тя също тъжала за четирите момичета.
Те и до ден днешен се търсели, вървели една след друга, викали се по име, но не се намирали.
Автор: Маги
14.03.2010г.
Един ден при тях дошли седем дечица, които били все братчета и сестричета и фамилията им била Седмица. Децата започнали да играят с две топки. Едната била сребърна а другата огнена. Подхвърляли топките и всички се стремели да ги хванат. Само Зимата не успяла да ги хване. Разсърдила се, разлютяла се и Земята се покрила с хиляди снежинки. Тръгнала си ядосана:
- Повече не искам да Ви виждам. – през сълзи рекла тя.
Разстроеното момиче тръгнало по една пътека. Пролетта се затичала след нея. Пътищата били трудно проходими, а дърветата целите бели. Тръгнала по снега, от където и да минавала снегът се топял, а на негово място се появявали милиарди благоуханни цветя.
Лятото се огледало. Не видяло двете си приятелки, стреснало се, тръгнало да ги търси. Под ръка държало огнената топка. Всичко се затопляло. Житата започнали да зреят. По ябълковите дървета се усмихвали десетки румени плодчета. Останалата Есен надула един кавал. Песента била тъжна и много самотна. Сто хиляди листа пожълтели, а над сто хиляди почервенели. Тревата повехнала, тя също тъжала за четирите момичета.
Те и до ден днешен се търсели, вървели една след друга, викали се по име, но не се намирали.
Автор: Маги
14.03.2010г.
2 коментара:
Много увлекателно разказче. Чудесно сис е справила. Голяма похвала от мен
Много хубаво съченение.Прилича на легенда.ПРодължавай да твориш,но за по-добър стел е нужно и повече думи .Затова не забравяй да четеш.
Публикуване на коментар
Ще се радвам да споделите мнения и предложения или просто да споделите емоция. ;-)